Получих зелената карта зимата на 2018-та и незабавно купихме самолетни билети за България. Преди да предприема пътуването, път на дълбоко изцеление и себеопознаване, се запитах дали изобщо да снимам.

Отне ми няколко минути да взема решение. Решение, за което съм изключително благодарен. Реакциите на публиката след прожекциите ми показаха, че това не е само моята лична история, но тази на всеки емигрант, било то българин или не, напуснал страната си. Снимах филма през лятото на 2018-та и го монтирах докато снимах. Така получих ясна представа за структурата му. 90% от сцените и кадрите на екрана са снимани последователно.

Философските пластове във филма поставиха под въпрос много от моите личните убеждения, както и ефективността на някои съвременни социални структури. Филмът даде възможност за оживен диалог.

През по-голямата част на 2019 г. бях на път –  от световната премиера в Сиатъл на 4-ти ноември 2018 г., през вечно гостоприемния и иновативен румънски филм фест, до над 100-годишния киносалон в Портланд. От най-старата българска общност в Щатите, създадена през 1930 г. в Питсбърг, до наскоро основаната българска общност в Нашвил. От Манхатън в Ню Йорк, до българската премиера в село Лилково в Родопите – земята на Орфей.

Благодаря на всички многобройни ТАМчовеци и на лидерите на българските общности, които ни събраха заедно!