Обичай

Имаш ли баба? Обичай я! Прекарвай време с нея. Не знаеш кога може да замине за Америка. Или пък ти да заминеш.

Обичай я, че скоро - както тя, така и ти – може да останете само спомен един за друг. Обичай я и не допускай да станеш емигрант в собственото си сърце. Защото, когато бабите започнат и те да емигрират, част от теб ще отпътува с тях.
‍
Снимах Пенка Енчева през 2013-та. Снимах я с куфарите, как ги носи пълни с песни – там, в Америка, в една сива мъгла. Тя ме пита: „Боги, защо искаш да ме снимаш в тази мъгла?“
‍
Защото - и тогава, и сега - сърце ме боли, бабо. Защото след  премиерата на твоя филм в България напълно непознати за мен хора ме прегръщаха и с искрящи очи ни приканваха – мен и теб, бабо, емигрантите – да си се върнем у дома. Сърце ме боли, понеже видях с колко обич те обгърнаха твоите дружки, ученици и съседи - обич по-необятна от този пуст океан дето ни дели.
‍
Видях и твоите сълзи за тях, бабо. Видях те и как сияеше там, в България. Слушах вече порасналите деца на твоите съседи да си спомнят с умиление как си пяла в кухнята, и да повтарят отново и отново колко им липсва твоетo присъствие.
‍
Затова те снимах в мъглата, в сивото, бабо. Защото забравяме за слънцето, когато небето е ясно, но стане ли сиво и мрачно, започваме да търсим светлината му.