Познаваме се от киното, но обичам да пиша до полуда!

Когато доведената ми дъщеря, Иглика, беше в пети клас, аз често я вземах от училище. Въпреки, че живеехме в САЩ, си говорехме само на български. Докато я чаках в колата, започнах да съчинявам истории и да ги диктувам в телефона си. Така, за няколко месеца се събра една голяма и забавна дружина от приказки.

Вярвам, че всяка приказка е възможност за разговор с децата ни, които толкова много обичат да задават въпроси.

Кармин е на 9 години. Майка ѝ Мария е учител и графичен дизайнер. Живеят в България. Кармин илюстрира "Плетко и Плетка". Книжката включва 20 мои детски приказки в първата част и приказката „Петте задачи“ на поета Николай Господинов във втората част.

Ето светът, който се е открил за Кармин след прочитането на приказките:

„Вдъхнови се да пише и тя. И то, така емоционално, както твоите работи. Разказите ти я вдъхновиха, а аз не мога да се радвам повече. Чета разказите и виждам цветове, вътрешни светове и чувства. Твоята книга ще стане отлично помагало (за родителите и децата им) по емоционална интелигентност. Така ли е замислена? Има цветен букет от всичко, което се случва в сърцето.
​
Много благодаря за предоставената възможност Кармин да илюстрира всичко. Пътят, по който минава с твоята книга, е голямо предизвикателство и урок, а всичко вътре ще ѝ остане за цял живот.“

Рисувам, защото така човек се развива. Когато рисувам се чувствам преродена и много щастлива!

Аз съм момиче от град Самоков на 9 години и много обичам рисуването. През месец февруари 2021 година,
спечелих награди от международен конкурс - две първи места от "Мустака на Дали", проведен в Испания. Това бе първият конкурс, в който изобщо някога съм участвала.

Любимите ми животни са котките, а най-важното нещо на света за мен е моята мила майка и това, да сме здрави.
Любимите ми предмети в училище са български език и математика.

Най-добрият ми приятел се казва Кристиян и с него учим заедно ментална аритметика и английски език.

Любимите ми насекоми са водните кончета и гъсениците. Зная, че много хора не обичат жаби, но аз ги обожавам. С мама ходим в гората (по реката) и търсим жаби, за да си поиграя с тях. Обичам цветята, а любимите ми са зюмбюли и лалета.

Тренирам карате и много ми харесва да плувам, да практикувам йога, да медитирам. Уча руски и японски езици - много е забавно и интересно. Искам да науча и езика на жестовете.

Често пътувам до нови места и срещам различни хора. Обичам живота, обичам да съм дете и обичам да съм щастлива.
Когато децата са щастливи подскачат, а възрастните - не.

Иска ми се повече възрастни да са щастливи като децата.

Написах приказката "Петте задачи" по повод раждането на дъщерите ми Катя и Петя.

Сега, близо петдесет години по-късно, благодарение на Богдан Дарев, тя вижда бял свят.

Използвам случая, чрез нея, да пожелая на всички деца щастливо детство и сбъднати мечти.

Майката на Кармин прави графичното оформление на книгата и споделя приказките в ателиета, които предлага в България. Ето как са реaгирали децата от ателиетата на Мария:​

„Искам да ти споделя за уъркшоп с децата, който направих върху Семчо. Темата - страх.
​
Е, имаме страхове - много. Всяко дете се припозна в тази история и видя, че Семчо е и то самото. Споделяха тези деца (едно през друго) от какво ги е страх, а в края разбрахме едно нещо - важно е семейството, защото то винаги ни подкрепя в най-трудните моменти. Да, всички деца споделиха, че мама или тате са винаги там и ги подкрепят във всяка трудност от живота им.​

И друго, освободиха се да крият тези страхове и си тръгнаха щастливи и усмихнати. Със семенца в чашка посадиха техните Семчовци, които да пораснат без страх. На всеки Семчо, който полагаха казваха, че вече няма да се страхуват от това или онова. Нарисуваха всяка чашка със Семчовци с всичко хубаво от техния живот, за да се противопостави тази картинка на всеки един страх, у всеки един Семчо.​

Виждам, че тази книга ще бъде нещо важно и голямо за всеки, който я притежава. Интересното е, че веднъж минали през тези два уъркшопа - Плетко и Плетка и Семчо, те споделят: "Да, мисля като Семчо" или "Също като при Плетко и Плетка", когато в процеса на работа и обучение започнем да говорим за подобни ситуации и чувства.​
‍
А специално за "Плетко и Плетка" искам да споделя много - оказа се супер ХИТ - самата история, рисунката. Деца от Ателието, които не са присъствали ми пишат, за да рисуват. Самите родители също търсят информация, защото децата си говорят и другите искат да участват. Впечатляващо е това, че силно ги е докоснал този разказ, а изказът с картината после - завършек на този емоционален кръг.“​

Голям късметлия съм, че майка ми е редактор на книжката. По-скоро, няма случайности в нашата житейска конфигурация. Тя има стаж от 17 години в Списание Театър, през които е редактор. Има и дългогодишен опит в превод на книги от френски, руски и английски.

Майка ми живее тук в Сиатъл. Редактира приказките, докато бяхме заедно на компютъра. Аз четях на глас, а тя ми задаваше въпроси и даваше предложения. Научих много.

Благодаря ти, майко!​

От първия миг, в който Богдан ми сподели, че планира издаването на книжка с детски приказки (към този момент бях прочела шепа от тях, в това число „Плетко и Плетка“​) си спомням много добре, че си запазих първите 5 броя от първия й тираж, копнеейки да ги купя и подаря на приятелски семейства с дечица.

Към днешна дата, от позицията ми на втори редактор, имайки удоволствие и огромната чест да съм сред разходилите се из текста в цялост преди оформянето му в книжно тяло, желанието ми е абсолютно същото, само че силата му нарасна чутовно и вече би повредила и най-съвършения уред при опит да бъде измерена.

Не съм педагог, но в рода ми има образцови учители, нямам все още собствени деца, нито племенници, но покрай инициативите и кампаниите, които движа, около мен има страшно много дечица, чиито таланти подкрепям, ако родителите им ми позволят и ми се доверят. Щастлива съм, че в 95 % от случаите срещам родители като Мария.

Та, макар и да нямам все още мои деца, вътрешното дете в мен, докато порасналото си четеше необезпокоявано книжката „Плетко и Плетка“, често натискаше копчето за пауза, копнейки да поспрем за миг и да поговорим. Това е естествената реакция, която провокират приказките на Богдан - диалог между поколенията.

За Кармин каквото и да кажа ще е малко. Срещнах творчеството й във Фейсбук група за възрастни. Бях поразена от рисунъка й на тази крехка възраст. Направих екранна снимка и бях сигурна на 100 %, че един ден ще се свържа с това момиче. Просто в онзи миг нямах конкретно предложение за нея и рискувах да не бъда приета на сериозно.

След 6 месеца дойде и предложението ми към нея.
Поканих я да участва в детското направление на арт инициативата с хуманна кауза „Продължаваме“. Прие от раз. Дари ни 10 нейни рисунки, с които да усмихнем стените и зарадваме децата, лекуващи се в педиатричните отделения на държавните болници в страната.

И това беше просто началото. Богдан пое щафетата и продължи с предизвикателствата към нея.
Резултатите ще видите в "Плетко и Плетка"​.

Обратното броене започна.

Аз лично вече нямам търпение.